Слънцето залезе и мракът настъпи,
защо ти, живот, така с мен постъпи,
луна - ти, сестрице, кажи ми сега
тя защо ме отблъсна със груба лъжа.
Аз я желая, но тя е далече,
сърцето боли ме, за кой ли път вече.
Любовта ми е жалка и никой не ще я.
Къде си, Луна - във теб да прелея.
Самотен се скитам аз по земята,
вечер заспивам пак под Луната,
искам да бъда во век надарен,
искам да бъда от любов окрилен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up