Луна
Слънцето залезе и мракът настъпи,
защо ти, живот, така с мен постъпи,
луна - ти, сестрице, кажи ми сега
тя защо ме отблъсна със груба лъжа.
Аз я желая, но тя е далече,
сърцето боли ме, за кой ли път вече.
Любовта ми е жалка и никой не ще я.
Къде си, Луна - във теб да прелея.
Самотен се скитам аз по земята,
вечер заспивам пак под Луната,
искам да бъда во век надарен,
искам да бъда от любов окрилен.
Луна, мила моя вярна сестрице,
моля те, вечер при мене върни се,
разкрий ми, сестрице, мойта съдба,
вечно да търся аз любовта.
© Петър Адамов All rights reserved.
