Jun 6, 2017, 11:25 AM

Луна

776 1 1

Отдавна летя...

Летя през пустиня.

Пясъци, лунни поля,

тишина...

И живота проклинам.

А веригите с грохот

се впиват

в сухата лунна земя

и, търсейки проход,

се стриват

една по една.

 

Отдавна вървя...

Всъдеходът замлъкна.

Вървя през пустинята

сам.

Къде и кога ще замръкна -

не знам.

А пясъчни бури

връхлитат над мен

И отлита убит

поредният ден...

 

Отдавна пълзя...

По няколко метра

на час.

Не спя през нощта.

И бързам да стигна

при вас.

И сякаш мираж

пред мене изплува -

хората бързат

към мен.

Пореден метраж

и разбирам - бълнувам,

дюните връзват ме

в плен...

 

Отдавна лежа...

А искам да пия.

И бавно умирам

от глад.

И чувствам смъртта,

но как да надвия

пронизващо-силния

хлад?

А високо в небето

свети планета,

сияе нашта Земя.

И сякаш се смее

над чадото клето,

прегърнало свойта

Луна... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андрей Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...