Apr 20, 2024, 1:11 PM  

Луна

  Poetry » Love
649 2 0

Блести луната пълна на небето

Придружена от танцуващи звезди

Но самотна е като сърцето

Което тежко в мен тупти.

 

Дали ме чуваш там далеко

В края на голямото море

Или чуваш само ехо

Как гласа ми плахо те зове. 

 

Аз шепна тихо в тишината

Търся те на всеки час

И погледнеш ли луната

Знай че гледам я и аз.

 

Може вечно да сме разделени

От проклетата съдба

Но помни че заедно сме осветени

От красивата луна. 

 

Така ще бъдат наште срещи

Тайни и във самота 

Пълни със мечти горещи 

Несподелени във нощта. 

 

Изпращам аз милувка нежна

На блестящата луна

И се моля със надежда 

На теб да я изпрати тя. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Луна Скай All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...