Луна ли е?
Бяла лунна вечер...
песен
Луна ли е или пък сняг навял –
проблясва пак среднощната алея.
И тъне паркът в преспи цял,
а зимата сред клоните вилнее.
Луна ли е – студена светлина
или пък сняг в лицето ми запраща,
присмива се човешката съдба
в капана хитроумен и изящен.
Вървях сама и тъжна много дни
по тази бяла, приказна алея.
Сега са замъците в съсипни,
градините им лятото жалеят.
От теб – за никъде бе този път,
по който пропилях в копнеж години.
Изстиваше полека мойта плът,
обърнах се – животът бе преминал.
Сега е само няма празнота,
бездумие, безчувствие за тебе.
И тази непонятна светлина
от същността ми непотребна.
8.10.2007
© Мария Димитрова All rights reserved.
