Луна с цвят на Черна Орхидея
Нощите са бледи и неми,
с цвят на Черна Орхидея.
В прегръдките си крият,
всички демони и мумии.
Без дом, без име и без посоки.
Нощите са вълчици, до кръв,
ще изпият мечти и кошмари.
Нощите са призрачни, безплътни.
Роклите приших и стесних им.
Нощите са голи и освирепели.
Хищници в алени залези и небета.
Късно е за есенни следобеди,
всички клади изгорих.
Късно е за пролети, дъждовете
с болките си напих.
Лета като лета, прокадих
всичките икони.
Между ръцете си ангели пропих.
С жива вода и манна небесна.
Не ме търси при седем небета,
1001 нощи и блестящи селения.
Херувимите приспах с пелин;
греховете си нося, стигма и
трънен венец.
В ерата на фрезии ме потърси,
не играй морски шах, с очите си
от гордост заслепени!
В онзи век ме потърси, където
щурците са богове и поети.
Всичките си двойници приспах,
снеговете в очите си претопих.
Завещавам ти всичките си
Паник Атаки, Страхове и Неги.
Анорексичен вятър се буди
в косите ми-сълзите ми са
премълчани реки.
И булка съм на Велзевул, удавих
с текила самотата си.
Чародейка съм с лунни графеми,
заклинания на нощен жасмин!
Заченах безброй звезди в пентаграми.
Сън съм и само сън, в съцветията
на Черни Орхидеи.
26.07.2023г
Николай Василев
Благодаря на Гош, че ме изведе от
хибернацията!
Не участвам в конкурса!
Но успех на всички участници.
В ерата на фрезии ме потърси,
където пчелите са пиршества без име.
В онзи век ме потърси, където
кокичета минават през стени.
Ще съм вятър в очите заслепени.
Ще съм Нефертити в звездни
пирамиди.
Ще съм 10 земетресение по Рихтер.
Ще драскам по съвестта ти, тихо
и на пръсти.
Където птиците са ос между,
Кивот и Содом!
© Николай Василев All rights reserved.
