ЛУНАТА ГАЛЕШЕ...

Poetry

733 0 7

На...

(рубая)

Луната галеше със своята светлина

една, от небето при мене слязла, звезда.

И да види как с ръце повдигаш свойте коси

нейде едно сърце отново си замечта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ВТ (Вили Тодоров)

Благодаря, че отделяте от своето време да ме четете!

2007-02-21T21:08:06+02:00
Естир (Златка Петкова)

Нежен стих Вили!
Поздрав!

2007-02-21T20:19:04+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

ЗВЕЗДНА НЕЖНОСТ С ДЪЛГА КОСА...

2007-02-21T17:59:22+02:00
Dimi (Дими Фильова)

И това е хубаво, Вили!

2007-02-21T15:49:56+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Много нежно ...

Поздрав и усмивка.

2007-02-21T14:43:18+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0