Jan 26, 2005, 12:21 PM

Луната... искаш ли я

  Poetry
1.3K 0 3

Не ми приписвай
толкоз изневери!
Не ми измисляй
минали падения!
Не се обгръщай
с безверие
и със лъжа!
Не допускай
ревността
да се разстила!
Не виждаш ли
слънцето
съм хвърлила
в краката ти.
Търкаля се като
огромен, оранжев
портокал.
Луната... искаш ли я,
давам я, тъй както
душата си и тялото.
Не позволявай
болката да се засели
между нас!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...