Jul 25, 2009, 11:00 PM

Луната ни отдавна не изгрява 

  Poetry » Other
597 0 1

Луната ни отдавна не изгрява,

останаха звездите - залъци в пустинен небосклон,

празнината от сребърния сърп

и мечтите ни - трохи в безкрая.


Кога ще дойде здрачът,

денят да хвърли избелялата си лятна дреха,

уморени да се сгушим в скута на покоя

и проблемите си да захлупим с клепки.


Сънят най-хладнокръвно ни отбягва,

присмива се на уморените лица,

самотата като помиярче ни преследва,

а луната ни отдавна не изгрява...

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Кога ще дойде здрачът,
    денят да хвърли избелялата си лятна дреха,
    уморени да се сгушим в скута на покоя
    и проблемите си да захлупим с клепки.

    Оригинална картина. Браво
Random works
: ??:??