Лунатик
Лунатик
Заспивам, а Луната слиза
в прозорците ми пропълзява.
Съблича златната си риза
и цяла нощ при мен остава.
В жената легнала до мен
се сви на топло във гърдите.
Дали от нея бях пленен
или греха видях в лъчите.
Целувах жадно във очите-
щастливо капнала сълза,
а то докосвал съм звездите
и пил съм лунна светлина.
Дали деца са ми звездите
та ги усещам толко близки
Защо над мене се редите?-
аз питам ги, а те ме стискат.
Но не за грубите ръце,
протегнати с любов в небето-
за чувственото ми сърце
от нежна лунна страст обзето.
Защо Луната съм обичал?
Дали съм станал лунатик?
Жена, която ме привличаш-
за теб сънувам този стих.
© Борис Борисов All rights reserved.
