Лунен лъч
Като въздишка ще се отделя от теб
в пространството между звездите,
ще се превърна в малка капка лед,
замръзнала в студа на дните.
И ще те търся сред милион звезди,
сред пустошта на хиляди планети,
в сърцето ти една искра гори
със огъня на падаща комета.
Ще мина всяка орбита сама –
и всеки път ще мисля, че те има
във центъра на новата звезда,
родена от останките ни минало.
Но аз ще съм на края на света,
съзвездията дали ще ме поканят –
издишаната с болка светлина
достига ли до своето призвание?
Ще търси безутешна своя дом,
повярвала в всесилната природа,
но всъщност ще се носи все към теб,
по пътя към Вселената и Бога.
И тази нощ, по звездното небе,
ще търсиш заблудената комета
ще шепнеш мойто име, за да не
избягам към далечните планети.
Тогава ще си спомниш моя смях,
как стопляше до бяло тишината,
и думите, с които те четях,
и думите, с които те изпратих.
Когато си припомниш любовта,
ще сляза мълчаливо от безкрая –
един безумен лунен лъч.
Ела! Аз няма да си тръгна.
Обещавам.
© Деси All rights reserved.
