Mar 31, 2009, 6:17 PM

Лунен плач

  Poetry » Love
1K 0 5

Лунен плач

 

Посърнала, луната

зави се в нощен здрач.

Навъсена разтърси тяло...

Чух лунния ú плач,

поспрях за миг

и доста странен

за мен остана той!

Красив е този лунен заник -

луна в сълзи,

звезди безброй...

 

Сама е, без любов огрява

всяка нощна стъпка.

Красива е, но остарява

младежката ú тръпка...

Дори звездите се уплашиха

от лунния просълзен дъжд!

Плакала луната, знаеха,

горчиво неведнъж:

 

"- Сред звездния безкрай

вселенски

и сред светлинни векове,

на луната помогнете

без любов да не умре!..."

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Вълова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...