31.03.2009 г., 18:17 ч.

Лунен плач 

  Поезия » Любовна
919 0 5

Лунен плач

 

Посърнала, луната

зави се в нощен здрач.

Навъсена разтърси тяло...

Чух лунния ú плач,

поспрях за миг

и доста странен

за мен остана той!

Красив е този лунен заник -

луна в сълзи,

звезди безброй...

 

Сама е, без любов огрява

всяка нощна стъпка.

Красива е, но остарява

младежката ú тръпка...

Дори звездите се уплашиха

от лунния просълзен дъжд!

Плакала луната, знаеха,

горчиво неведнъж:

 

"- Сред звездния безкрай

вселенски

и сред светлинни векове,

на луната помогнете

без любов да не умре!..."

 

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??