Лунен плач
Лунен плач
Посърнала, луната
зави се в нощен здрач.
Навъсена разтърси тяло...
Чух лунния ú плач,
поспрях за миг
и доста странен
за мен остана той!
Красив е този лунен заник -
луна в сълзи,
звезди безброй...
Сама е, без любов огрява
всяка нощна стъпка.
Красива е, но остарява
младежката ú тръпка...
Дори звездите се уплашиха
от лунния просълзен дъжд!
Плакала луната, знаеха,
горчиво неведнъж:
"- Сред звездния безкрай
вселенски
и сред светлинни векове,
на луната помогнете
без любов да не умре!..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Вълова Всички права запазени
