Лунна диета
Лунен сърп в зори наднича
от прозореца ми – свят
и разказва стара притча
за безкраен кръговрат.
Изтънял е той, гладувал
цели седмици наред.
С лекота в небето плува,
пример станал на аскет.
Стига толкова диета
талия до болка свил.
Почва с пирови мезета
веселият водевил.
Всеки ден ще напълнява
и окръгля се до пик,
в ранно утро да огрява
стаята ми светъл лик.
Недоспал и малко снощен,
ставам в начумерен час.
Задна скорост? – дал ни Господ.
На диета включвам аз.
© Иван Христов All rights reserved.
