Лунна изповед
Шшшт! Тихичко! Тихо! Не спя.
Сега съм луна кръглолика.
В небето звездите броя.
Защо ги броя ли? Не питай...
До една, като ярка мечта
са от блокче със цветни боички,
че децата ги виждат така
и ги знаят поименно всички.
Но и трябва по десет да са -
та за всякое пръстче да има.
А големите все ги гасят...
Ех, възрастни - хич не разбират!
Като ангелски, райски очи
малчуганския сън нека пазят.
Ако спрат да блещукат, уви,
то небето ще падне премазано.
Затова съм луна и не спя.
И броя цяла нощ. И будувам.
И щом видя, че липсва звезда,
по две нови веднага рисувам.
© Деа All rights reserved.
Нали!
