Лунна майска вечер

Poetry » Love

1K 0 2

Лунна майска вечер,

дом, изпълнен със самота,

един живот обречен,

обречен на нощта.

Мракът ме поглъща -

завладява моя свят,

тъмнината е могъща -

обагря всичко в черен цвят.

Но ще изгрее слънце,

ще настане светлина -

аз ще се събудя

по-силна, по-добра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mimamina (Мина Конарова)

Точно така по-силна и по-добра!Прегръдка!Поздрав!

2011-10-20T19:29:44+03:00
miri_miri (Мария Табакова)

Мило момиче, цял един живот е пред теб! Недей да скърбиш!

2011-01-05T14:17:24+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0