Малки снежинки
танцуват свенливо
на първия си бал,
в косите им за който
кристални диадеми
зимата е вплела.
Под студения прожектор
на безмълвната луна,
от умора натежали,
плахо валс играят
и върху земята
с реверанс
главици бавно скланят.
Вятърът
снежинките повдига,
те от радост заискряват,
завърта ги
и на лунна светлина
детелини с тях
във въздуха рисува.
© Ласка Александрова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
красиво!