Mar 3, 2019, 8:19 PM

Лястовица

  Poetry » Love
1K 1 2

Лястовица

 

Да бях лястовичка малка

На прозореца ти да кацна аз

И гледайки те непрестанно, 

да треперя в захлас.

 

Зърни ме ти и погали ме, 

На теб ще позволя, 

Щом мръкне, прибери се,

аз търпеливо тук ще си стоя.

 

До безкрая аз ще чакам, 

без теб не искам да летя

Ти си моето гнездо, моят смисъл, 

Любов единствена, две души преплетени в една. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© М. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...