Jan 3, 2010, 6:38 PM

Лястовичен сън (Небе)

  Poetry
650 0 6


"Когато те няма до мен..."

Антоан Антонов "Небе без Звезда"

 

"Лястовичен сън"

(Небе)


Небе без Слънце.

Небе без дъжд.

Без птиците, 

пътуващи на връщане.


Небе голямо.

Небе за плод.

Памуково и облачно

за цял един живот.


Небе за обич.

Небе за цвят.

Вярата събрало

във вечен кръговрат.


От теб не искам.

До тебе съм.

От крайности разпънат 

лястовичен сън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих, навява носталгия, тъга, но в същото време е толкова памуково нежен...
  • doreto66, за мен присъствието ти значи много.
    канибалd, благодаря за ясния и точен коментар, наистина това малко ме притесняваше.
    VeseliQ благодаря ти!
    Lovewear остави ме без думи, какво повече може да иска един пишещ.
    feia (Вилдан Сефер)съм. За моя голяма радост

    Искрено благодаря, че се спряхте на страничката ми !

    Живот, здраве и радост!

  • Чудесно е! Бъди щастлива!
  • вчера го четох и сега се върнах да ти кажа, че много съм харесала!

    поздрав!
  • Прекрасно е !

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...