Лястовичка мила и добра,
с нея живота ме събра.
Всичко тя за мен е,
няма двоумене.
Не винаги е с мене,
но няма място за гневене.
Когато пък е с мене,
има котешко ръмжене.
Лястовичка или котка,
тя не винаги е кротка.
Едно е сигурно за нея,
аз много я копнея.
А щом погледа и срещна,
знам, че друга като нея,
няма намеря,
камо ли да изтрезнея.
И този сън прекрасен,
хич не е безопасен.
Изведнъж всичко хубаво се срива,
сякаш с заповед по директива.
Няма го погледа и закачлив,
дори не е толкова игрив,
тежка мъка и е на душата,
тъмнина като в гората.
Искам нея аз да гушна
и нежничко да и подшушна
колко много я обичам,
че за нея себе си отричам.