Цяло лято аз мечтая
за първия учебен ден,
как ще уча, за да зная,
всичко за света край мен.
Слънце сутрин ме огрява,
звънецът весело звъни,
училището в нова сграда,
като в приказка звучи.
Със приятелчета мили,
пак сме в този весел клас,
макар че още са сънливи,
в първия учебен час.
А учителката мила
ни посреща с весел глас:
„знанието е светла сила,
нека грейне пак у вас“
© Миночка Митева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
