Dec 25, 2018, 11:38 PM

Лятна мечта в зимен ден

  Poetry » Love
804 0 0

Потънала в дълбоки преспи, отново търся те с очи. За теб изгарям и милея. За теб скитам в безлюдните поля. Отдавна ти замина, но надежда в очите ми блести, че аз отново ще те видя, тичащ бос по безкрайната трева. Да се смееш, да бъда твоята вечна светлина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона All rights reserved.

The work is a contestant:

56 place

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...