Лятна мелодия
Какво си спомням всъщност – радост само
в очите – топло, слънчево небе.
Останалото сякаш беше ... знам ли?
Останалото си е все – без теб.
И нищо, че отново пианистът
пленил е лъч над черния роял,
и светят нотите като мъниста
от тих порой, в листата завалял.
А зад стъклата пак е смътно лято
и пак ухае на трева и дъжд,
и пак мелодия добре позната
при теб ме връща с порив вездесъщ.
Как вкопчила сърце-зверче в стрелите
на погледа ти – гледах плахо в теб.
Нагоре с тебе пак без дъх политах
и в плисъка на валса падах с теб.
С челóто си, от танц разгорещено,
ревера ти докосвах, уж без цел.
Как светваше лицето ти над мене,
към теб щом вдигнех пламнало лице!
Угасна бавно валсът и прибоят
изтече в струйки кротък, перлен прах.
Утихна на клавишите прибоят
и нотите се скриха в пръски смях.
Остана само синьото пространство
на погледа ти, слял се с песента,
и тихият простор – небесен дансинг,
бездънно-ясен като любовта.
8.02.2002
© Мария Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Весели празници, Мария.
-
Прекрасно стихотворение с пленяващ втори куплет! Много женска нежност блика тук!
-
Благодаря.
-
"Небесен дансинг"!!!
-
Да са ти живи и здрави всички, Стойчо. Но думата "влюбване" не се отнася за децата и внуците, разбира се. За съжаление, аз вече не пиша по този начин и нямам дзен-преживявания /Какви чудеса могат да направят две ослепително сини мъжки очи!/. Сега в главата ми се въртят само дяволи и лешояди и Пепеляшки, яхнали пепелянки. Идва ми малко множко, но се държа. Усмивка.
-
А Дамата на сърцето ми твърди, че обича трима мъже едновременно!(?)Аз съм бил първи и... последен! Другите мъже са родени от нея, но те са й по-на сърце!Примирявам се.Нали са нашите синове! Сега обаче (нали е влюбчива!) преди две години се влюби в в едно момче, казва се Габриел! Но аз не съм ревнив като Отело,да е жива и здрава! Все пак момчето е нашето внуче!😍
-
Благодаря, Стойчо. В предпоследната строфа е "Угасна бавно валсът и пороят". А с морето споменът няма нищо общо. Само сравнявам музиката с него. И двата спомена /защото съм обединила два спомена/ са свързани с градове от вътрешността на страната – Кърджали и София. Танцът е от Кърджали, а дзен-преживяването с дъжда и музиката – от София. А любовта, тя е една, но има много лица. Тази моя мисъл навремето много беше впечатлила един мой познат, затова си я смятам за запазена марка, като визитна картичка. Само що се отнася за поезията, разбира се. В живота никога не съм обичала повече от един мъж едновременно. Усмивка.
-
Един хубав летен спомен от морето на младостта!А може би от океана на любовта?
Образно,чувствено и топло като ласка от морски бриз!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
