Лятна мелодия
Какво си спомням всъщност – радост само
в очите – топло, слънчево небе.
Останалото сякаш беше ... знам ли?
Останалото си е все – без теб.
И нищо, че отново пианистът
пленил е лъч над черния роял,
и светят нотите като мъниста
от тих порой, в листата завалял.
А зад стъклата пак е смътно лято
и пак ухае на трева и дъжд,
и пак мелодия добре позната
при теб ме връща с порив вездесъщ.
Как вкопчила сърце-зверче в стрелите
на погледа ти – гледах плахо в теб.
Нагоре с тебе пак без дъх политах
и в плисъка на валса падах с теб.
С челóто си, от танц разгорещено,
ревера ти докосвах, уж без цел.
Как светваше лицето ти над мене,
към теб щом вдигнех пламнало лице!
Угасна бавно валсът и прибоят
изтече в струйки кротък, перлен прах.
Утихна на клавишите прибоят
и нотите се скриха в пръски смях.
Остана само синьото пространство
на погледа ти, слял се с песента,
и тихият простор – небесен дансинг,
бездънно-ясен като любовта.
8.02.2002
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
