МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
958 3881
9.12.2018 г., 21:23 ч.

Лятна мелодия 

  Поезия
305 2 8

Какво си спомням всъщност – радост само

в очите  – топло, слънчево небе.

Останалото сякаш беше ... знам ли?

Останалото си е все – без теб.

 

И нищо, че отново пианистът

пленил е лъч над черния роял,

и светят нотите като мъниста

от тих порой, в листата завалял.

 

А зад стъклата пак е смътно лято

и пак ухае на трева и дъжд,

и пак мелодия добре позната

при теб ме връща с порив вездесъщ.

 

Как вкопчила сърце-зверче в стрелите

на погледа ти – гледах плахо в теб.

Нагоре с тебе пак без дъх политах

и в плисъка на валса падах с теб.

 

С челóто си, от танц разгорещено,

ревера ти докосвах, уж без цел.

Как светваше лицето ти над мене,

към теб щом вдигнех пламнало лице!

 

Угасна бавно валсът и прибоят

изтече в струйки кротък, перлен прах.

Утихна на клавишите прибоят

и нотите се скриха в пръски смях.

 

Остана само синьото пространство

на погледа ти, слял се с песента,

и тихият простор – небесен дансинг,

бездънно-ясен като любовта.

 

8.02.2002

  

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Весели празници, Мария.
  • Прекрасно стихотворение с пленяващ втори куплет! Много женска нежност блика тук!
  • Благодаря.
  • "Небесен дансинг"!!!
  • Да са ти живи и здрави всички, Стойчо. Но думата "влюбване" не се отнася за децата и внуците, разбира се. За съжаление, аз вече не пиша по този начин и нямам дзен-преживявания /Какви чудеса могат да направят две ослепително сини мъжки очи!/. Сега в главата ми се въртят само дяволи и лешояди и Пепеляшки, яхнали пепелянки. Идва ми малко множко, но се държа. Усмивка.
  • А Дамата на сърцето ми твърди, че обича трима мъже едновременно!(?)Аз съм бил първи и... последен! Другите мъже са родени от нея, но те са й по-на сърце!Примирявам се.Нали са нашите синове! Сега обаче (нали е влюбчива!) преди две години се влюби в в едно момче, казва се Габриел! Но аз не съм ревнив като Отело,да е жива и здрава! Все пак момчето е нашето внуче!😍
  • Благодаря, Стойчо. В предпоследната строфа е "Угасна бавно валсът и пороят". А с морето споменът няма нищо общо. Само сравнявам музиката с него. И двата спомена /защото съм обединила два спомена/ са свързани с градове от вътрешността на страната – Кърджали и София. Танцът е от Кърджали, а дзен-преживяването с дъжда и музиката – от София. А любовта, тя е една, но има много лица. Тази моя мисъл навремето много беше впечатлила един мой познат, затова си я смятам за запазена марка, като визитна картичка. Само що се отнася за поезията, разбира се. В живота никога не съм обичала повече от един мъж едновременно. Усмивка.
  • Един хубав летен спомен от морето на младостта!А може би от океана на любовта?
    Образно,чувствено и топло като ласка от морски бриз!
Предложения
: ??:??