Животът ме милва с добрата ръка.
Пътувам на кораб, далеч е брега.
Мечтая за подвиг и то, то голям.
Копнея за буря, и аз да съм там.
На морски пирати, попадам в плен
„за чудо и приказ“, а аз съм с тен...
Моренце, моренце каква синева,
защо ли, ми пати, таз моя глава?
И ето ти буря, и огнен метеж
сърцето гори ми, сега от копнеж.
Сама ли, се хванах в този капан?
На морски пирати, ти бе капитан.
© Вяра Благова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
най-желаният капан ...Благодаря Лина!
Ако капанът е прегръдка, кое му е лошото?! Поздрави!