Лято и щурци
Лято и щурци
Отново съм на село, при корена, при рода,
седнал съм пак под старата асма.
Вечер е, отново щурците ни пеят сега,
оркестър от щурчета ни усмихва, серенада.
Тя не е за мен а за любимата жена,
до мен е и слуша на щурците музиката.
Бях сам, те пак свиреха с цигулка в ръка,
усещаха сякаш моята тъга и самота.
Сега и в мелодията им сякаш има веселба,
не е тъжната, по различна е от някога.
Те сега са нашият оркестър, на къщата,
веселят ни вечер, продължават през нощта.
А дядо и баба гледат ни от небето сега,
сигурно и на тях щурците са свирели някога.
И те са били млади и щастливи, хора с душа,
сега ни се усмихват от горе а аз им благодаря!
© Валентин Миленов All rights reserved.
