Лято край морето
Посрещнах Го.
Без хляб и без сол.
С чаша бира в ръка Го посрещнах.
На балкона, на плажния стол,
срещу бриза, прогонващ горещото.
(Е, какво, че живея в Бургас?
Отдалеч съзерцавам морето.
То е силна примамка за вас,
но за мен то е нещо, което
се е срастнало с моя пейзаж
и го виждам и зиме, и лете.)
Та за лятото.
Тръгна му стаж.
Всичко пролетно вчера измете.
Разположи се тежко сред нас.
С плажно масло намаза асфалта.
Сложи такса -„хикс" лева на час
и прещрака на слънцето шалтера.
Плъзна онзи народ, закопнял
за романтика, отдих, забава.
Опустя всеки краен квартал.
Край морето тълпи и гълчава.
Край морето капан до капан и
вкуснотии предлагат на всички,
аромати ни мамят отбрани,
но и цацата златна (в кавички).
Пие лятото своя коктейл,
на шезлонга си марков изтегнато.
Пълни своя пореден хотел.
До септември животът е негов.
А когато си тръгне богато,
преизпълнило бизнес-програмата,
тъй мечтаното, чудното лято,
ще усетя, че мен ме е нямало
в най-щастливите негови дни,
в най вълшебните негови нощи.
Все така съм била отстрани,
край отдавна остъргани нощви.
После с малко горчива тъга
ще помахам с ръка от балкона.
Зная всичко това отсега,
ала нямам сърце да го гоня.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
