Лято, остани!
Не си отивай, лято, остани,
макар че щъркелите отлетяха
да те посрещнат в топлите страни.
Там имаш ли си дом и родна стряха?
Или избираш просто ей така
пристанище, в което да отседнеш
и стискаш синьо камъче в ръка -
подарък от момиче слънчогледно,
което стихове ти посвети
и ти шептеше колко те обича,
и заедно създавахте мечти
нехаещи, че времето изтича.
"Не си отивай, лято, остани, -
помаха и извика - ще те чакам!"
А ти отмести поглед настрани
и тръгна. И луната се разплака.
Където и да си, не го губи -
подаръка от твоето момиче.
Преплетени са вашите съдби,
по пътища незнайни се пресичат.
© Nina Sarieva All rights reserved.
