Лято отначало
Луната е изплела тънка нишка,
поръбила е в сребърно вълните.
Брегът е тих. По-тих е от въздишка,
отронена от пясъка на дните.
В сърцето свито като раковина
едно безкрайно лято е стаено.
От цялата изпъстрена година
то е усмивка - в синьо и в зелено,
букетче билки дъхави от юни
и вечна юлска песен с изгрев ален.
На август позлатените му дюни,
звездите му на нанизи изгряли.
И гледам как Луната си заплита
по нощното море пътека в бяло.
Дано да хване птиците отлитащи
и лятото да почне отначало!
© Деа All rights reserved.
