Aug 7, 2021, 6:10 PM  

Лято отначало 

  Poetry
332 9 17

Луната е изплела тънка нишка,
поръбила  е в сребърно вълните.
Брегът е тих. По-тих е от въздишка,
отронена от пясъка на дните.

В сърцето свито като раковина
едно безкрайно лято е стаено.
От цялата изпъстрена година
то е усмивка - в синьо и в зелено,
букетче билки дъхави от юни
и вечна юлска песен с изгрев ален.
На август позлатените му дюни,
звездите му на нанизи изгряли.

И гледам как Луната си заплита
по нощното  море пътека в бяло.
Дано да хване птиците отлитащи
и лятото да почне отначало!

© Деа All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти от сърце, Сенилга!
  • Отлично!
  • Вал, не ми закачай Луната🤣!
    Защо съм ревяла за лято - защото обичам слънце, море, планина, дълги дни, звездни нощи...
  • Благодаря ти, Роси! Толкова си мила винаги!🌹
  • Дейка, толкова си ми слънчева!🌞🌹
  • О, да, Краси! Все още е лято. И му се наслаждавам😊
  • Дано да почне, но едва ли... луната е далеч от лятна глъч,
    огнище ли ще си припалва или от слънцето ще чака лъч... Все още е лято, Деа!
  • Светле, Юри, благодаря ви!
  • Чудесно!
  • Каква красота!! Браво!! ❤
  • Благодаря ви, приятели! Още е лято☀️☀️☀️
  • Красиво лято си нарисувала, възторжено лятно момиче
  • Дано!
  • Толкова ти отива да се оглеждаш в синьо-зелените очи на лятото!😃
    Няма да го пускаме да си ходи, и аз не искам, Деа!❤️
  • Искам го това безкрайно лято, много е хубаво!
  • Чудесно.
  • Вълшебно е твоето синьо- зелено лято, Дейка... Ти си слънчево момиче 🌞
    Дано започне отначало!
Random works
: ??:??