Лято през март
Някакво лято се ширна в съня ми.
Март е и гизди дръвчета още.
Стъпки оставят- почти талъсъмени
дългите, без звезди, ледени нощи.
Как го сънувах? Отчайващо синьо.
Бряг, в който слънце от обич се плиска.
С лъскави зеници като маслини.
С много море... Боже, колко ми липсва!
Можех дъха му до мен да усетя,
бризът как вплита ми сол по косата.
Пясъкът стихче да пише - поет е.
Нейде щурец да руши тишината.
Март е. А лятото сънища случва.
Чезне за миг, щом денят се пробуди.
Нищо. Душата ми - мокра и скучна,
чака по детски любимото чудо.
© Деа All rights reserved.
