Пламъче мъничко в мене остана-
от слънцето есенен дар,
в дълбокото някъде, там е прибрано -
в душата - златист кехлибар.
В ракличка малка, зад шест катинара,
от лятото зрънце си скрих
и спомена мил, със китарата стара,
и обичта ни, изпята във стих.
А когато на тебе студено ти стане,
когато почувстваш се сам,
зрънцето мъничко, в мене останало,
да се стоплиш - на тебе ще дам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up