Пламъче мъничко в мене остана-
от слънцето есенен дар,
в дълбокото някъде, там е прибрано -
в душата - златист кехлибар.
В ракличка малка, зад шест катинара,
от лятото зрънце си скрих
и спомена мил, със китарата стара,
и обичта ни, изпята във стих.
А когато на тебе студено ти стане,
когато почувстваш се сам,
зрънцето мъничко, в мене останало,
да се стоплиш - на тебе ще дам.
музика
© Валка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
