по Красимира Илиева
Лятото го живея бавно,
не бързам да го претупвам.
Дружки сме си с него отдавна,
с един рапан го отхлупвам.
Пясъци, морски бриз, смокини,
чаша вино, поезия.
Няма от какво да настина,
вдишвам мускус и фрезии.
Лятото на глътки отпивам
и си прочиствам душата.
От небето дъжд си наливам,
сънувам като децата.
Лятото е забавен каданс
на вечното ми бързане.
Как да си взема лято в аванс
и да напиша " обвързана "?!
© Nina Sarieva All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
