Oct 2, 2010, 11:36 PM

Лятото на любовта

  Poetry » Love
978 0 3

 

Мина поредното горещо лято

набързо, както всички предишни:

слънце, море и мечтана любов –

внезапни случки не са излишни.

 

Слънцето изгря рано това лято,

с него се роди и любовта лятна,

морската вълна докосна слънчевия лъч,

гледката беше страхотна, приятна...

 

Мечтаната дълго любов се сбъдна,

небето и морето в едно се сляха,

лятото на любовта пак отбеляза –

колко само щастливи бяха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...