Oct 2, 2010, 11:36 PM

Лятото на любовта

  Poetry » Love
975 0 3

 

Мина поредното горещо лято

набързо, както всички предишни:

слънце, море и мечтана любов –

внезапни случки не са излишни.

 

Слънцето изгря рано това лято,

с него се роди и любовта лятна,

морската вълна докосна слънчевия лъч,

гледката беше страхотна, приятна...

 

Мечтаната дълго любов се сбъдна,

небето и морето в едно се сляха,

лятото на любовта пак отбеляза –

колко само щастливи бяха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...