Понякога си мисля: Ах, защо
не мога да се върна там, където
преплетох моето със твоето кълбо,
или, накратко, влезе ми в сърцето.
Без много приказки и шум голям,
душата си пред мен съблече гола,
поправи печка, шкаф и кран
и даже телевизора във хола.
Аз пекох меденки и с мармалад
лепих ги две по две. По-вкусно няма!
А после пихме топъл шоколад...
(Останалото – тайна между двама.) ...