Лятото си тръгна с теб
Понякога си мисля: Ах, защо
не мога да се върна там, където
преплетох моето със твоето кълбо,
или, накратко, влезе ми в сърцето.
Без много приказки и шум голям,
душата си пред мен съблече гола,
поправи печка, шкаф и кран
и даже телевизора във хола.
Аз пекох меденки и с мармалад
лепих ги две по две. По-вкусно няма!
А после пихме топъл шоколад...
(Останалото – тайна между двама.)
Понякога си мисля: Ах, защо
не мога да се върна на обратно.
Сгреших тогава, а не знам в какво.
Бих дала всичко за усмивка лятна.
Валентина Йосифова
10.10.2015 г.
© Валентина Лозова All rights reserved.
