Лятото си тръгна с теб

3 янв. 2016 г., 14:20

Поэзия » Любовная

531 0 5

Понякога си мисля: Ах, защо

не мога да се върна там, където

преплетох моето със твоето кълбо,

или, накратко, влезе ми в сърцето.

Без много приказки и шум голям,

душата си пред мен съблече гола,

поправи печка, шкаф и кран

и даже телевизора във хола.

Аз пекох меденки и с мармалад

лепих ги две по две. По-вкусно няма!

А после пихме топъл шоколад...

(Останалото – тайна между двама.)

Понякога си мисля: Ах, защо

не мога да се върна на обратно.

Сгреших тогава, а не знам в какво.

Бих дала всичко за усмивка лятна.

Валентина Йосифова

10.10.2015 г.

kasandrabg1 (Вили Димитрова)

2016-12-09T22:32:43+02:00

Ех, спомени, спомени... Понякога навяват и тъга. Много хубаво написано!
Valens (Валентина Лозова)

2016-01-05T16:56:18+02:00

Валери, благодаря! Не се притеснявай. Каквото и колкото можеш. Топла юлска усмивка за звездичките.
Valens (Валентина Лозова)

2016-01-05T16:04:30+02:00

Лина, Таня, Ели, благодаря много!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2016-01-05T00:36:07+02:00

Хубаво го е казала, Лина!
Спомените са за това, да ги срещаме в поезията си!
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2016-01-03T17:22:46+02:00

Споменът стигане няма, но пък е хубаво да го срещне отново човек в поезията. Поздравявам те!