3.01.2016 г., 14:20 ч.

Лятото си тръгна с теб 

  Поезия » Любовна
451 0 5

Понякога си мисля: Ах, защо

не мога да се върна там, където

преплетох моето със твоето кълбо,

или, накратко, влезе ми в сърцето.

Без много приказки и шум голям,

душата си пред мен съблече гола,

поправи печка, шкаф и кран

и даже телевизора във хола.

Аз пекох меденки и с мармалад

лепих ги две по две. По-вкусно няма!

А после пихме топъл шоколад...

(Останалото – тайна между двама.)

 

Понякога си мисля: Ах, защо

не мога да се върна на обратно.

Сгреших тогава, а не знам в какво.

Бих дала всичко за усмивка лятна.

 

Валентина Йосифова

10.10.2015 г.

© Валентина Лозова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??