Jun 23, 2009, 1:51 AM  

Другата истина

  Poetry » Civic
1.5K 0 38


 

 

" Колко му е да кажа:
Нямам Родина! Бягам!
Само че тук съм раждана
да съм жертвено агне." Цвета Иванова

Ти оставаш не като курбан –
никой няма с твой живот да плаща.
В сянката на стария Балкан
днес Родината ни тайно плаче –

и за тебе, и за всеки друг,
който врътна ключа и замина –
да потърси по-достоен труд
някъде в далечната чужбина.

Не, че е предател, ренегат –
просто има право да избира;
 просто времената се менят
и България това разбира.

Тя отвори граници, врати,
с благослов изпраща и посреща.
Ще се върнат и ще им прости,
даже стъпките им да са грешни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз вярвам на твоето лято!
    А и как да не повярва човек след такъв ефирен стих...
  • Отново и отново го чета, стопля ме! Ще се връщам аз към него в зимния мраз, за да постоплиш ти сърцето ми с твоите хубави слова!
  • Пожелавам ти го, Николай...
    Поздрав!
  • Ама си едно копнежно лято - и за жадни, и за гладни
  • Много сте мили, Дениса и Юлия.
    Благодаря ви.
    Красив ден ви пожелавам.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...