Лъч сред мрака

Самотата като нощ безкрайна,

в очите ми танцува сянка тайна.

Страхът прегръща мислите с лед,

а сърцето шепне: “Тук ли си, поне ти, свет?”

Нещастието в тишина дълбока,

като буря, що душата ми разтроша.

Но доверието, пламък слаб,

запалва ме, макар и в мрак.

Любовта е лъч през тази мъгла,

тя носи утро след всяка тъма.

И знам, че в теб ще я открия,

там, където душата ми пак ще засия.