Лъчи

Poetry » Love

506 0 0

Дали лъчи пак ще ме огреят,

дали в нощта ще има луна,

дали навън птиците ще пеят...

дали ще бъда с теб, жена!?

Но няма да усетя добрината,

духът ми няма да е успокоен,

аз изгубих теб и светлината,

сякаш за мъка само съм роден.

А ти си някъде далече,

едно сърце за теб тупти,

дете силно ме привлече -

това дете си самата ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0