Jun 22, 2007, 3:47 PM

Лъжа

  Poetry
742 0 3
За да забравя аз лъжата,
любов реших да срещна аз.
"Ще променя съдбата" -
изрекох го на глас.

Така и стана с мен,
любов открих красива,
слънчев беше всеки ден,
просто бях щастлива.

Но наблизо бе лъжата,
не ме остави тя,
падна ми в краката
и ме оплете без вина.

Опитвах се да я прогоня,
с любов отвръщах аз,
не можех аз да я отровя,
защото беше свързана с нас.

Лъжа, любов, измама
се крие в нашата душа,
но когато с теб сме двама
не искам друга аз съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анжела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...