Лъжи и сол
Дълбоко в чернозема рови –
бърлога търси си вълкът.
Овчици – предано готови,
за втори шанс... За стотен път.
Уж помъдрял, уши присвива,
поостарял и среброкос,
за втори шансове... Такива,
разпънаха дори Христос.
А стадото, измършавяло,
поблизва кротко от солта
и с обещания преяло,
си мисли: Пак сме си в калта.
Наметнал чисто бяла кожа
и с глутница, и цял харем,
вълкът се бори, за да може
да лапа мръвки на корем.
Кошара светла той издига,
поне на топло ще умрат.
Лъжи и сол – това им стига –
без втори шанс, реши вълкът.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
