Твоите сини очи

се оказаха тъй лъжливи!

Погледнех ли, ги виждах любовта

и като че поникваха ми крила...

Твоите очи ли бяха това?

Сега се вглеждам отново в тях,

но не откривам

блясъка на любовта,

в тях чете се Студенина!

А аз като глупаво дете

се вглеждах в тях и казвах ти ,

че всичко си за мене!

Нима било е маска, фарс всичко това?

Целял си с мен да поиграеш,

а сега, когато ти успя,

захвърляш мен и любовта

като непотребна вещ!

Но знай, че винаги ще те обичам

и моля те, колкото и да боли,

нека спрем до тук.

Искам само да

запомня блясъка

на сините ти очи!

Любов назаем аз не прося

така, че моля те

ВЪРВИ СИ!!!