Feb 10, 2010, 1:41 PM

Лъжовен стих

  Poetry » Other
709 0 8

Лъжовен стих

 

Ще ме лъжеш, че ти пука кой съм.

Ще излъжеш, че сънуваш време.

Ще ме лъжеш, че ме мислиш как съм.

Ще излъжеш, че за мен си бреме.

 

Моля те, да ме забравиш.

Моля те, да ме оставиш.

Моля те, случайна среща.

Моля те, не стой отсреща.

 

Ще се лъжа, че съм те забравил.

Ще излъжа, че  съм те измислил.

Ще се лъжа с мъничко насмешка.

Ще излъжа, че била си грешка.

 

Моля те, върви си.

Моля те, тръгни си.

Моля те, пълзят словата,

натежали от сълзата.

 

Ще се лъжа, че си самотата

на отсрещен нощен силует.

Ще ти пращам по Луната

стих лъжовен - като мен и теб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....