Любим сезон
Отива си с предзимната двуколка,
лети и цветовете щедро ръси,
попита ме, обичам ли я, колко,
в сърдечните си, скрити земетръси.
Обичам я в най-тихото щастлива,
в най-слънчевото весело поела,
но идва, снежна приказка разлива
любима зима – бяла, без предели.
Върти сезони смело кръговрата
приятно ми е, всичките са мои,
затвори ли един сезон вратата
и друг пристъпя в своите покои.
Не ми е тъжно и защо да страдам,
завъртат се в невидим механизъм,
и всеки е божествена награда,
щом някой на върха е, друг пък слиза.
В сезоните открих велика тайна.
Редуват се и влизам в тях с надежда.
Но кой любим е? Всички. Път безкраен
редят от тук, към вечността поглеждат.
© Милена Френкева All rights reserved.
