А Есента полека си отива,
по-шарена от минали години.
И като дим цигарен се извива
над тъмните опушени комини.
И крачи много бавно, предпазливо,
надигнала поли от сухи листи.
Самотното небе е страшно сиво,
а вятърът с метла мъглите чисти.
Далечен мирис на невинни дюли
остава в старата ни селска къща...
С гласа на Есента говори. Чу ли?
Тъгата ù отново в нас се връща...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
