Dec 2, 2012, 7:14 PM

Есента си отива 

  Poetry » Other
1238 2 9

А Есента полека си отива,

по-шарена от минали години.

И като дим цигарен се извива

над тъмните опушени комини.

 

И крачи много бавно, предпазливо,

надигнала поли от сухи листи.

Самотното небе е страшно сиво,

а вятърът с метла мъглите чисти.

 

Далечен мирис на невинни дюли

остава в старата ни селска къща...

С гласа на Есента говори. Чу ли?

Тъгата ù отново в нас се връща...

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Отива си с предзимната двуколка,
лети и цветовете щедро ръси,
попита ме, обичам ли я, колко,
в сърдечните си, скрити земетръси.
Обичам я в най-тихото щастлива, ...
  977  15 
Есента си отива,
с тихи стъпки. Къде?
Уж добра, закачлива,
времето ни краде.
Куче лайва, за кратко, ...
  864  10 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??