Отглеждах я от тъничка лоза,
увиваше се тихичко по мойте пръсти.
Зарязвах я. Тя пускаше сълза.
И тялото и сочно се изпъстри.
Протегнала гръбнак като дъга
по слънчевата тел бедра усука.
Изпълваше си тръпните зърна
със сладост, от която да се пукат.
За да проточи сладостния сок
на Божията кръв разлята в мене
и да се влее светлината и на Бог
в коралово искрящите ми вени. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up