Любов
Отглеждах я от тъничка лоза,
увиваше се тихичко по мойте пръсти.
Зарязвах я. Тя пускаше сълза.
И тялото и сочно се изпъстри.
Протегнала гръбнак като дъга
по слънчевата тел бедра усука.
Изпълваше си тръпните зърна
със сладост, от която да се пукат.
За да проточи сладостния сок
на Божията кръв разлята в мене
и да се влее светлината и на Бог
в коралово искрящите ми вени.
Да мога днес с източена снага
да сбирам грозд-любов от виното,
отгледано от моята ръка
със сладък вкус и послевкус "горчиво!".
© Миглена Цветкова All rights reserved.
