Dec 29, 2007, 1:15 PM

Любов...

  Poetry » Love
1.7K 0 18

Косите ти са ангелски гнезда.

Очите - езерца от рая.

Усмивката ти е звезда.

Гласът ти - песен от безкрая.

 

Целувките ти - топъл райски дъжд.

Сънят ти - сън на ангелче небесно.

Само със теб аз чувствам, че съм мъж...

И всичко ми е хубаво и лесно...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Константинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...