May 10, 2009, 9:04 AM

Любов!

  Poetry » Love
1K 0 1

 

 

 

 

Отново бе потъпканата мила,

загубила по пътя си целта,

събудила, а после загасила

бе пламъка в поредната душа.

 

 

В началото бе толкова красива,

но с край така трагичен и нелеп

"Обичам те" да кажеш беше сила

и слабост вече като бях без теб.

 

 

 

А после сякаш стана нейде чудо

и в друг аз днес прозрях те, о, любов,

поредната бях влюбила се лудо

и тръгнах да вървя след твоя зов!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Моля, когато коригирате текста си да го правите в прозореца на сайта, а не да копирате текста от компютъра си. Днес за втори път оправям грешки в текста ви. "Загасила бе пламъка." - Какво е загасила? - пламъка. Не е подлог и трябва да е с кратък член. Освен това обърнете внимание на пунктуацията - препинателен знак се пише непосредствено след думата и после има задължителен интервал, който не бяхте спазили.
    Поздрав! П. Петрова

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...