Jul 26, 2009, 11:13 AM

Любов

Poetry » Love

846 0 1

Китарен звън, души
две млади. Ден красив,
история към края.
Късно е!
Утеха няма, няма я
и твоята усмивка плаха.

Трудно е, но друг път няма.
Затичвам се към любовта,
към тази невинна измама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

viki90 (Виктория Георгиева)

Затичваш се и пиано плахо отговаря ти. Слей китарата си с него и творете красота!
Поздрав и музикално 6 от мен!

2009-07-26T22:55:28+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0