Jul 26, 2009, 11:13 AM

Любов

Poetry » Love

839 0 1

Китарен звън, души
две млади. Ден красив,
история към края.
Късно е!
Утеха няма, няма я
и твоята усмивка плаха.

Трудно е, но друг път няма.
Затичвам се към любовта,
към тази невинна измама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

viki90 (Виктория Георгиева)

Затичваш се и пиано плахо отговаря ти. Слей китарата си с него и творете красота!
Поздрав и музикално 6 от мен!

2009-07-26T22:55:28+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0