Jan 5, 2008, 3:05 PM

Любов

  Poetry » Love
1.3K 0 3
Гълъб и бяла гълъбица
в небето щастливо летят,
но не, защото са с крила,
а любовта прелива в малките им сърчица.

Гълъбът изчаква свойта гълъбица,
оглежда се и търси
свой дом къде да изгради
и с най-голямата любов да я дари.

Съзря къщурка спретната, красива
и в нея той реши
на тавана любимата да приюти.

Прегърна я със сивото крило,
с човчицата нежно я докосна,
очичките блестяха, изпълнени с любов
и сърчицата им в едно се сляха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кичка Сачарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...