Feb 13, 2008, 3:49 PM

Любов

  Poetry » Love
839 0 3
Оглеждам се в очите ти красиви
и виждам нежност, притаена в чернотата.
Лицето ти снежнобяло целувам в тъмнината,
нека аз до теб да бъда в самотата!

Сълзите твои аз ще изтрия
от лицето ти тъй прекрасно.
Тъгата ти от душата ще прогоня
и мрака, засенчил светлината ти, ще изгоня!

Снагата ти прекрасна, нежна,
с ръце ще обгърна
само миг да те докосна...

О, девойко...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...